Галерия на занаятите

- Да му се не знае, защо ми е галерия?! Трябва ми място където да майсторя разни неща, не да гледам готови!- каза възмутено едно малко момиче, Шарлин. Но веднага забрави гнева си и се загледа в произведенията на изкуството. Всички бяха изпипани до последния детайл. Да можеше и Симон да ги прави. Но момиченцето бързо пропъди тази мисъл. Всички тряябва да я мислят за съвършена, всички.
- Няма никой. Може и да посвиря малко.- въздъхна отново то и пак заогледа вътрешността на сградата. Ако някой я прекъснеше след тази реплика... Ще опита малко желязо из ребрата си, например. Затова е по- добре да има бинт в раницата си, или да може да се съживява самичък.
Та Мон остави преметнатата през рамо чанта ( навсякъде беше с нея ) на пода. Промълви няколко думи на старогръцки и на рамото и' се появи един лък ( както и колчан със стрели ), златен сякаш, ярък, блестящ. Беше подарък от Аполон, а той нали освен всичко друго е и бог на светлината... Шар промълви още нещо на същия език и изяшния лък се превърна в също толкова хубава лира, лирата на Орфей. Ши докосна инструмента и от него полетяха божествени звуци, каквито никой преди ( не точно) не е чувал. Скоро се чу и глас по- мек от коприна, по- мил от заек и по- хубав от този на музите. Нищо, че детето беше едва на тринайсет.