Оръжейница

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 8:34 pm

Когато пристигна в лагера, Томас се насочи право към оръжейната, защото все пак това място му беше като втори дом. Извади огромния меч, който като по поръчка винаги носеше със себе си, и го остави на масата пред себе си. Беше тук от съвсем скоро и не познаваше почти никого... всъщност не познаваше абсолютно никого. Засмя се на себе си и поклати глава. После чу, че вратата се отваря със скърцане и се обърна, за да види...

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 8:39 pm

Висока изящна фигура беше застанала край вратата и ако Слънцето не грееше точно зад гърба й, тя би била нещо повече от просто сянка. Всъщност беше с руси златисти къдрици, падащи тежко по гърба й, почти до кръста, поразително сини очи и бледа кожа въпреки очевидното прекарване на доста време на слънчева светина. В ръката си държеше огромен лък, а на гърба й висеше кочан стрели. Беше облечена... е, не в дълга рокля, както би й подхождало повече, ами в най-обикновени дънки и тениска.
- Здравей. - гласът й погали въздуха в помещението, когато влезе и остави масивното си оръжие на масата и извади меч - очевидно беше добре запасена - който започна да наостря с опитен поглед над ситуацията. - Аз съм Навийн. - представи се лаконично момичето.

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 8:48 pm

Том вдигна поглед от заниманието си и я погледна с възхищение и може би леко страхопочитание. Очевидно имаше идея какво да прави, щом е дошла тук с оръжията си, които между впрочем не бяха малко... значи сигурно е от отдавна в лагера. Имаше нещо гордо, непристъпно в осанката й, което му беше познато, а после се сети, че баща му му е показвал снимки на една от богините... ех, само да си спомни как се казваше... а, да, Афродита. Сигурно Навийн беше нейна дъщеря. Навийн. Доста странно име. Момчето се осъзна и се представи:
- Аз съм Томас. - помълча секунда-две, накрая не се сдържа и попита: - Ти си дъщеря на Афродита, нали? Имам предвид, очевидно не си простосмъртна, щом си тук, но съм виждал богинята на снимка, а ти приличаш на нея. - изрече той леко несвързано.

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 8:54 pm

- Да, нейна дъщеря съм или поне такава се водя. - каза тя леко горчиво, макар и тази нотка да не прозираше много в спокойния й, овладян тон. - Макар че съм я виждала само веднъж през живота си и не я познавам никак добре. - през ума й прелетя мисъл, че това, че прилича на майка си, може да се приеме и като компимент, но Навийн бързо я отхвърли от съзнанието си и се усмихна. - Ами ти? - попита тя, като огледа бронята и тежкото снаряжение. Нейните оръжия, и меча, и лъка, бяха подарък от майка й, изработени от нимфи и елфи, подходящи за жена, много леки. А неговия меч никак не изглеждаше лек. - Стина Палада? - предположи момичето, но после размисли:
- Или може би... Арес? - попита колебливо.

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 9:02 pm

- Арес. - гордо се похвали Томас. Той много харесваше баща си, и макар че той на моменти си падаше малко гаден, Том си го обичаше, защото майка му никога не беше правила нищо особено за него, беше го пращала в най-гадните училища, което не опираше само до факта, че нямаше кой знае колко пари, ами по-скоро до пълна липса на обич и загриженост. А Арес даже му беше купил мотор и този меч, който той така харесваше! Е, на моменти наистина беше материалист, но не му правеше много впечатление. - Баща ми и майка ти... познават се от доста отдавна. - подхвърли накрая момчето с незивестна причина.

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 9:08 pm

Навийн се усмихна сдържано, сведе поглед, при което златните кичури се разпиляха около лицето й, и се изкиска тихичко.
- Да. - вметна момичето, понеже не можеше да обясни причината за смеха си и вдигна очи, за да срещне смело неговите. - Откъде знаеш това? На мен ми го каза мама. - рече тя, като все още бе оставила стокаратовата си усмивка в действие, което прикриваше смутената нотка в морскосините й ириси.

Заглавие: Re: Оръжейница Нед Мар 21, 2010 9:12 pm

Нямаше начин и Том да не се разсмее на това, което сам беше казал, при нейното поведение.
- На мен, естествено, баща ми. Затова познавам Афродита. - погледът му се взирапе в нейния без смущение. На него не му пукаше почти за нищо, но все пак, той беше поставил и двама им в това положение, така че не виждаше смисъл да се тревожи. - Междудругото, Навий. - вметна Томас след дълъг размисъл, в която пауза я наблюдаваше, а тя му отвръщаше с въпросителна нотка в искрящо сините си очи. Замисли се още малко, като в последния момент промени края на изречението си. - Хубави оръжия имаш. Явно майка ти не е стисла. - констатира.

Заглавие: Re: Оръжейница Пон Мар 22, 2010 8:53 pm

Навийн погледна лъка като най-свидна рожба и се похвали:
- Да, това е най-любимата ми вещ тук, че и навсякъде. Просто е един от малкото ми спомени от майка ми и затова много си го обичам. - да, странна реплика беше това наистина, особено пък казана от момиче по адрес на лък, който е неодушевен предмет, но все пак тя си беше леко не с всичкия си. - И меча си харесвам, но лъка е нещо като символът на властта на Афродита. - засмя се тя със самодивския си тембър. - Нали е богинята не само на красотата, а и на любовта. Закъде е без лък и стрели? - попита тя, и макар че въпросът беше реторичен, тя се чудеше дали на Афродита й трябват лък и стрели, за да кара хората да се влюбват. - Ами баща ти? - подхвана Навийн разговорливо накрая. - Той какво умее? Е, освен да воюва де. Това и аз го умея. - нямаше намерение да се хвали, но наистина й беше любопитно...

Заглавие: Re: Оръжейница Пон Мар 22, 2010 9:35 pm

Томас вдигна рамене. Опитваше се да подобри острието на меча си, не знаеше как и тайничко поглеждаше към това, което Навийн правеше със своя. Все пак никога не би искал да се разбере, че е взимал уроци от дъщеря на Афродита.
- Не знам много за тези неща. Боговете май нямат право да обсъждат обстойно тази тема с децата си. Но аз самият владея стихията Огън, така че кой знае... най-вероятно и той умее да си служи с нея, иначе аз от кой ще я получа, от майка си ли? - засмя се безрадостно той. - Ами ти? - подпита я Том. - каза, че владееш Хипноза. Майка ти... хм, майка ти служи ли си с Хипноза, когато кара хората да се влюбват? - попита недодялано. Никак го нямаше в тия работи и не знаеше почти нищо по въпроса.

Заглавие: Re: Оръжейница Вто Сеп 07, 2010 2:15 pm

Зои току- що бе дошла в лагера. Беше оставила всичките си неща в стаята си и бе решила да направи една обиколка наоколо. Вниманието и' бе привлечено от една сграда- оръжейната зала. Тя реши да влезе и да разгледа. А кой знае, може и да си пооправи оръжията. При последната и' схватка с чудовище, импровизираният и' меч се счупи на няколко хиляди парченца...
Когато влезе видя едно момиче. На височина то бе по- ниско от нея.
- Стой на място!- прозвуча един глас, студен като лед, но в него се прокрадваше някаква надменна, горда и дори презрителна нотка. Дара нямаше намерение да остави това момиче да и' нарежда, все пак тя е дъщеря на най- великата богиня.
- Извинявай, но нямаш право да ми нареждаш!- каза Кенър, а непознатата разтърси пепеляворусата си коса и се изсмя звънко, но някак самовлюбено.
- Добре,сигурно ще има място и за двете ни. Само стой по- надалеч от мен.- почти се изсмя другата девойка.
- Виждам, че не ти е приятно да сме двете заедно, но моля те, помогни ми да си направя хубав меч. Ще ми бъде за пръв път...
- Ще ти помогна, но при едно условие. Трябва да мълчиш!

Заглавие: Re: Оръжейница Вто Сеп 07, 2010 2:47 pm

Как си позволяваше едно нищо и никакво момиче да пречи на самовглъбението на Шарлин?
Но сега тя нямаше време за такива размисли, защото трябваше да помага на оная за меча и'. След време с общи усилия и съвсем малко разменени думи двете момичета успяха да направят прекрасно оръжие. Острието бе от божествен бронз, то е ясно, а дръжката беше направена за максимално удобство. Мечът бе лек, донякъде грациозен ( ако това е точната дума ) и лесно се движеше.
- Благодаря.- започна другата - Аз съм Зои- Дара Кенър, дъщеря съм на...
- Какво име само!- възкликна с ледена нсмешка Шар.
- Не ме обиждай, момиченце. Недей, иначе ще си намериш майстора.- каза Зои спокойно. Явно имаше доста здрави нерви.
- Майстора, ха!- засмя се пренебрежително Ши.- Не ме разсмивай. Може би се биеш не лошо, но не можеш да се мериш с мен.
- Да бе, да!
- Ами ако искаш да ми докажеш, че те бива за нещо- Шиши натърти на последната дума- арената е ей там.
- Дадено. Оръжия?
- Всички са позволени. След двадесетина минути на арената. Ще я познаеш щом я видиш. Между другото... Казвам се Шарлин.
- До след малко.- каза Дара. Двете момичета прибраха нещата си и се затичаха към хижите си, за да се приготвят.