Арена

Заглавие: Re: Арена Сря Сеп 08, 2010 9:28 am

Шарлин пристигна и влезе в арената. За втори път влизаше в нея и за втори път се въодушевляваше като я види. Но сега тя нямаше време за празни мисли. Щеше да се бие. За първи път с полу- божество, а не само с чудовища или плашила.
Шар остави чантата на земята и оттам извади всичките си оръжия. Меч и щит, от рамото си свали лъка и стрелите, а сякаш от въздуха се появиха няколко ножа. Това бе пълното въоръжение на Ши. Гордееше се с него. Можеше да работи с всяко едно оръже до съвършенство. Победата и' над оная бе сигурна.
Момичето седна на земята, извади от чантата книга и започна да чете. Беше подранила и сигурно доста време щеше да чака другата, нищо поне щеше да прави нещо полезно.
Шиши не можеше да се съсредоточи в книгата. Разглеждаше наоколо, а погледът и' преценяваше всеки камък и всяка ниша. След минута остави четивото си, прибра го и започна да обикаля. Да знаеш силните страни на мястото където ще се биеш е голямо предимство. Но то не може да се нарече измама, тя просто се възползва от възможността.
Докато премисляше тактики, зад нея се чу глас.

Заглавие: Re: Арена Сря Сеп 08, 2010 12:11 pm

- Сигурно си мислела, че няма да дойда.- каза Зои.
- Всъщност да.
" Рационалност. Има нещо в нея, нещо познато", размисляше Дара.
- Защо се появи толкова късно? Не че се оплаквам.- запита Шарлин.
- Трябваше да си взема оръжията.
- А не ги носиш със себе си?
- Ами не всички. В онзи момент.
- Странно...- рече замислено Шар,а сиво-зелените и' очи придобиха мрачен оттенък. Но само след миг продължи- Но да започаваме.
- Първо да ти кажа чия дъщеря съм.
- След битката ще ти кажа. Надявам се и ти да разбереш за мен.
- Добре. Някакви по- специални правила.
- Ами аз за пръв път се бия с човек, затова можем да начертаем поле и която излезе от очертанието или не е в състояние да продължи- губи.
- Съгласна.
Двете заедно начертаха терена, а когато свършиха мис Кенър огледа оръжията си: новият и' меч, някакъв щит, химикалката- копие, обикновен лък със стрели и едно кожено ласо. Противничката и' имаше по- хубави оръжия. На колана и' висяха три ножа, явно от божествен бронз, на рамото и' блестеше лък, а в ръшете си държеше много хубави меч и щит.
" Може би е дъщеря на Аполон. Заради лъка. Но този меч, едно малко момиче не би могло да го направи, освен ако не е дъщеря на Хефест. Но.. Тогава трябваше дебеличка и грозничка, а тя е точно обратното..."
Мислите на Зои бяха прекъснати от действията на Шарлин. Тя влезе в начертаната територия, а нашата героиня я последва. Двете се гледаха леко кръвнишки, леко надменно, леко горделиви и самоуверени.
И изведнъж двете нападнаха едновременно...

Заглавие: Re: Арена Чет Сеп 09, 2010 10:24 am

С рязък вик Симон стовари меча си в щита на Дара. Това се повтори няколко пъти и от двете страни. Но на Мон и' писна, тя захвърли меча и щита си и грабна лъка си. За част от секундата извади една стрела и я постави на тетивата. И тя излетя. Зои реагира инстинктивно когато видя, че противничката и' хвърля досегашните си оръжия, затова в ръцете и' остана само щитът, който тя едва съумя да вдигне, за да се предпази от противниковата стрела.
Дотук всичко се развиваше с направо светлинна скорост. От първата хватка бе изминала едва една минута.
Кенър измъкна копието си и го хвърли по Шар. Тя приклекна леко и то не я улучи.
- Бавна си!- каза тя ехидно.
Ши спринтира и грабна копието на оная и го метна по нея. То се заби в щита на Дара и той се разцепи на парчета, а копието падна в краката и'.
- Не е честно да използваш моите оръжия!- извика Зои, но Шиши не и' обърна внимание. Това ядоса щерката на Атина и тя грабна лъкът си, сложи стрела на тетивата си и стреля. В този момент Лин също пусна стрела, която разцепи противниковата и се заби право на мястото където трябваше да е сърцето и'. Май се приближи с три бързи скока, грабна един нож от колана си, а другата вдигна меча си. Направиха няколко хватки в които и двете показаха майсторството си, но Шарлин обезоръжи съперницата си и допря меча си до гърдите и'.
- Аз спечелих!- извика тя едновременно горделиво, надменно и...
Не можа да продължи, защото Кенър беше действала като дъщеря на Атина: докато Май крещеше, тя достигна ласото си и хвана с него крака на Шарлин, дръпна въжето и Шар падна до нея. Но и дъщерята на Аполон може да реагира инстинктивно. Тя извади втория си нож още по време на падането, търколи се по земята и отново допря нещо до сърцето на Зои.
- Като кажа, че спечелих, значи спечелих!- ледено каза Май.- Двете сме извън полето, а аз съм те притиснала и не можеш да продължиш. Между другото не се притеснявай от стрелата в теб. От разбиването на твоята, тя изгуби скоростта си силата си, а бронята ти те предпази допълнително.

Заглавие: Re: Арена Чет Сеп 09, 2010 5:54 pm

Зои полагаше върховни усилия да овладее гнева си от загубата и след малко успя. Държеше се сякаш нищо не се е случило. Това нейно спокойствие плашеше противниците и' (дори чудовищата), но явно противничката и' не обръщаше внимание на това.
Дара реши да се опита да прочете мислите на Шарлин. Тя се съсредоточи, но не се получи. "Какво е това? Сякаш тя не мисли. Странно... Освен това сякаш тя няма слаби места. Иначе тя щеше да вади стрели от бронята си. Чудато същество..." помисли си Кенър и реши още ведъж да се пробва с мислите на Май. Отново не се получи.
Шар и' подаде ръка, за да се изправи, макар да го направи с ледено изражение.
- И тъй, дъще на Атина, не се опитвай да ми четеш мислите, защото няма да успееш. И между другото мисля, че ти доказах колко съм добра.
- Ами малко е плашещо, че не мислиш. А би трябвало да е така. Това би подхождало повече на дъщеря на Арес, макар според мен ти да не си такава.
- Тогава чия щерка съм?
- Ами изказвам ти теорията си. Не си дъщеря на Хефест заради външния ти вид. Не си на Афродита, защото нейно дете според мен е невъзможно да победи дете на Атина. Не си на Арес пак по същата причина.
- Защото съм те победила?
- Ами да. Всеизвестно е, че Атина е по- добра от Арес. Така... Нямаш нищо общо с Деметра, нито с Хадес, нито с Дионис.
- Ще го приема като комплимент.
- Така и трябва.- усмихна се Кенър.- Но да продължа. Артемида няма как да ти е майка... И ако обичаш не ме гледай така кръвнишки! Тя ти е любимка. Да си призная на мен също Артемида ми харесва. Хера и Посейдон ги отписвам от списъка за твои родители.
- За Посейдон предполагам пак е оная причина.
- Да.- засмяха се и двете, но за кратко.- Зевс не е. Иначе щеше да избухнеш, като те дръпнах с ласото, а ти не го направи. И остават два варианта: Аполон или Атина.
- Да си призная: Баба ми е Атина, а баща ми- Аполон.
- Ами май предполагах нещо такова... Едното изключва другото.
- Стрелата- меча и обратното.
- Точно- отново се засмяха.- Ела в стаята ми да се изцерим.
- Моята по- става за тая работа. И тъй... Към хижата на Аполон!
И двете се запътиха към хижата на Аполон...