Стаята на Май

Заглавие: Стаята на Май Съб Сеп 04, 2010 4:26 pm

Стените са нарисувани. Рисунката изобразява буйна и гъста гора над която пече ярко скънце, а животните летят и ходят насам- натам.
Стаята на Май има големи прозорци с поглед на изток ( по нейно желание, и все пак, защо ли? ), но създава впечатление, че няма никакъв ред. Леглото се мести от време на време на ралични позиции ( как ли това 13- годишно момиче е успяло да да го направи? ), зелените шкафове , зелената библиотека, гардеробът в същия цвят и дори аптечката.
По стените НЯМА плакати или снимки, а по пода НЯМА разхвърляни дрехи. Всичките и' неща са стриктно прибрани и във всяко ъгълче има по нещо.

Заглавие: Re: Стаята на Май Пет Сеп 10, 2010 8:46 am

- Това е моята стая.- казах аз и се усмихнах.
- Много е хубава.- каза Зои до мен.- Все едно се намираме в гората.
- Ами всъщност това е целта. Някак си не мога да намеря спокойствие в стая, а и за мен е вярно, че небето е най- доброто одеяло.
- Да ти кажа и аз съм го изпитала същото и те разбирам перфектно.
- Уфффф... Да започваме лечението. Като дъщеря на Аполон поназнайвам това- онова.
- Не се и съмнявам.
И двете започнахме да превързваме раните си. Лично на мен ми нямаше нищо като изключим няколко наранявания по гърба от падането. Но на Дара не и' беше толкова лесно. Наистина, стрелата ми не се бе забила в сърцето и', но я беше одраскала. А нали и тя падна... Важното е, че имах всички възможни лекарства, бинтове, билки... Затова се сглобихме бързо.
- Искам да те питам нещо.- промълви Кенър
- Давай направо.- отвърнах аз като я погледнах.
- Нали метнах копие по тебе? Как успя да го отклониш. Все пак ти нямаше във въоръжнието си такова оръжие и със сигурност не си служиш с такъв "инструмент" толкова добре.
- Всъщност си права. Спаси ме само това, че знаех, че ще метнеш копието си по мен.
- Как така?
- Ами не държеше меч, вече бе видяла, че със стрели нищо няма да постигнеш, нямаше и ножове... Оставаше само копието. Е, и щита, но той се мята в крайни случаи. Ласото явно също.

Заглавие: Re: Стаята на Май Пет Сеп 10, 2010 6:11 pm

- Може би си права.- казах и аз. Не знам какво ми става, че не го разбрах.
- Ами не четеш много уестърни. А и не си падаш по криминалетата.
- Баща ми ги забрани, а аз самата от три години не съм гледала сериозно телевизия, нали обикалях страната...
- А аз просто хванах влак.- засмя се Шарлин.
- Обмислих тази възможност, но предпочетох кракомобила.- и двете се усмихнахме, спогледахме се и избухнахме в смях.
- Знаеш ли, не съм се смяла така поне от три- четери години.- започна нова тема Шар.
- На теб истинското ти име не е Шарлин, нали?
- Не, Симон Май. Можеш да ми казваш Мон, но в никакъв случай Сиси. Разбра ли?
- Да. Можем да бъдем приятелки.
- Предполагам...
Разбъбраха се. Така разбрах, че дъщерята на Аполон обича да чете,плува, пее и танцува. Приличахме си донякъде.
- Как научи, че си различна.
- Бях на четири и мама ми четеше гръцка митология.
- Ти си късметлийка. Аз разбрах преди три години. Разкажи ми още нещо за себе си.
- Въпрос и после съм аз.
- Става.- съгласих се с усмичка. Радвах се, че съм спечелила приятелка. При това такава която мойе да ме научи на нещо...

Заглавие: Re: Стаята на Май Сря Сеп 29, 2010 7:49 pm

- Ти виждала ли си майка си някога?- попитах аз.
- Да... А ти с баща си?
- Не.- провлачих аз и сведох поглед, но само след миг вдигнах глава и се усмихнах.- Ами ти... Какви впечатления имаш от олимпийския си родител?
- Ами мама е много... Безчувствена понякога... Освен това ще застане само на вярната страна, не би защитила приятел ако той греши. Може би тя има най- малко прилика с обикновен човек. Но пък понякога е по- добре да не проявяш чувства, а само мозък, например...
- Може би си права.- рекох замислено.
- А ти... Защо не мислиш?
- Ами точно в момента нямаше за какво да мисля, а втория пър разбрах, че се опитваш да ми прочетеш мислите.
- Добре, но как?
- Мисля, че ако човек не мисли, той разбира, че някой се опитва да ти влезе в главата. Освен това... Разкажи ми с подробности за трите години из страната...
- Добре...- започна тя, а аз се заледах през прозореца, опитвайки се да следя всяка нейна дума.

Заглавие: Re: Стаята на Май Нед Окт 17, 2010 12:44 pm

- Току- що излязох от Ню Йорк и ме нападна циклоп. И аз още не знам как се справих, но няма да го видя никога повече. Дано... Вместо да ти разказвам всичко, само ще спомена, че всяка седмица се сбивах с циклоп, разправяла съм се с лестригони, хекатонхейри, сфинксът, сирените, проклети да са дано....- не успях да продължа, защото Шарлин метна възглавница по мен.- Хмммммм Защо го направи?
- Прабаба ми е сирена, да му се не знае!- каза тя с леден тон. Странен характер имаше, но бях убедена, че ще успея да разбера някога.

Заглавие: Re: Стаята на Май Съб Ное 06, 2010 9:48 am

Бях леко бясна, че Зои така обиди баба, но като се замисли човек сирените наистина са гадни, подли и пеят страхотно.
- Ам, ти какво мислиш за баща си, нищо, че не си го виждала.- попита ме Дара.
- Готин е. Все пак изкуство... Но това, че е бог на слънцето не би трябвало да му пречи да ме посещава чат- пат. Ти си късметлийка- виждала си родителите си, а и баща ти живее... Моята майка е мъртва, а баща ми не ми обръща никакво внимание... Ще го преодолея...
После свалих лъкът си, направих го на лира и засвирих. Кенър ме слушаше и пляскаше в такт и започнахме да пеем в дует. Дори нямах престава какъв бе текста на песента, нито откъде ми дойде наум тази мелодия, но сега пък каво, това се случва често.
- Зои искаш ли да отидем до Олимп?- изтърсих аз
- Добра идея.- усмихна се тя.- Но трябва да си стегна нещата. Ела в моята хижа и съм убедена, че ще се изненадаш!
Тя се усмихна, махна ми да тръгна и двете излязохме от хижата ми и се запътихме към нейната.

» Стаята на Мариса
» Стаята на Зоуи
» Стаята за танци